Зелено

Вчера ми попадна някъде на стената във фейсбук "Сомнамбулен романс" на Федерико Гарсия Лорка, по-долу пускам линковете, но това, което искам да кажа, че макар и нелош превод работата не е съвсем така.
Думичката зелено е едно нещо за един испанец и съвсем друг нещо за един българин.
Имайте предвид, че Иберийския полуостров е едно плато пълно с пустиня и камънаци.
Бедна почва, няма вода.
Всичко се постига с много труд.
То се вижда и от самолет и от спътниковите снимки как се червенее.
От друга страна в България лайно да бучнеш тиква ще порасне, прасетата да останат гладни няма.
Затова един испанец като чуе зелено чува ода за живота, а българина най-много да си представи някоя зелена крастава жаба :)))

http://www.litclub.bg/library/prev/lorca/9.html 

http://www.poesi.as/index203.htm