За децата

Казвал съм го и друг път.Едно от нещата, които най-много ме кефят в Испания е отношението към децата на всякакво ниво вкл. държавно.
Демек към бъдещето си. 
Когато децата идват и си отиват от училище задължително идват двойка полицаи и отцепват движението. Хората чакат ако трябва и половин час или минават по друг път. 
И краля не може да мине докато полицаят не каже, че децата са преминали. 
А сега това, което наблюдавах преди малко. Значи от един туристически автобус се изсипват орда малчугани към 30-40 парчета. Някъде първи клас. С тях 4 учителки. Децата шарени и крякат като за двеста папагала. Чакат зеленото на светофара и преминават под строй на другия край на улицата. 
Обаче между дечицата гледам едно с криви краченца тъпа тъпа. качено на едно нещо не помня как се казваше на български, дето учат бебета да прохождат, май бебешки паяк му се викаше. 
Та това детенце върви с тоя паяк обаче взе да изостава. Другите преминаха, светно червеното, а то хайванчето още на средата на зебрата тъпа тъпа. 
Обаче две от учителките като зли кучета застанали на средата на пътя пред зебрата и отцепват движението. Имаше два автобуса и десетини коли. Всички мълчат и чакат. Казвам го понеже обикновенно се вдига страшна какафония ако някой се забави. 
Но сега така!
Та от цялата тирада исках да наблегна на това, че никой! Нито учителките, нито другарчетата му, нито пешеходците не помогнаха на детето да премине. 
Посланието е, че то си е нормален човек, наравно с другите. Не е инвалид! 
Може и по-бавно, но ще си върви. Заедно с другите ...