Буда и удавника

Имаше една притча, то вече ми е като в мъгла но ...
Значи вървял си един с Буда. разхождали се. Стигнали до една река.
Обаче реката придошла и ги отнесла. Буда изчезнал, така както обичат да правят те будите.
А нашето момче водата го изхвърлила на другия бряг полужив полуумрял. Минала една жена от близкото село. Прибрала го. Оженил се за нея. Родили им се три деца. Човекът се трудил усилено. Трудил се много да изхрани семейството си. Построил къща, двор, животни. Трудил се цял живот.
И тъкмо да оженят и най-малкото реката придошла отново и отнесла цялото село с родата.
Човекът горко заплакал. за разлика от преди, когато бил млад и нямал нищо за губене,
сега вече бил стар, ръцете му треперели и току-що загубил цялато си семейство и всичко, което бил постигнал с толкова труд и мъки.
В този момент Буда се появил, така както обичат да правят те будите.
Човекът рязярен се хвърлил срещу него със стиснати юмруци.
-Защо ме изостави точно, когато имах най-много нужда от теб?
-Но аз само затворих очички от пръските вода и тъкмо щях да те спасявам, а виж ти какви си ги натворил?!
И продължили пак да се разхождат ...
:)))