Притча за самурая и майстора на чаената церемония

Имаше една притча за самурая и майстора на чаената церемония. 
Пък и тя я има в много варианти, но е все същото. 
Значи както си вървял по улицата чаения майстор обидил без да иска един самурай.
Те японците с техните кодекси на честта и господ не може да се оправи та ние ли.
Най-добрият естествено и той обиден му обявил дуел както имат навика да правят те. 
Чаеният майстор се видял в чудо. Със сигурност щял да умре. 
Вечерта отишъл при негов приятел майстор на мечове да му заеме един понеже нямал, цял живот правил чай човека. 
Та ковачът го посъветвал - утре преди да почне дуела направи за последен път твоята чудесна чаена церемония и когато си готов просто хвани меча, вдигни го над главата си и чакай. Когато самурая те нападне просто сечи. 
Той така и направил. Приготвил си там листенцата, чашките, подносите и т.н., вдигнал меча все със същата концентрация, спокойствие и увереност, както когато приготвя чай. 
Самураят само го погледнал и видял това дето го казва  Ницше - Ако дълго се взираш в бездната може да се случи и тя да те погледне. Което не е за всеки. 
И казал, че се предава и че макар, че е недостоен ако може да го приеме за свой ученик да се научи да прави чай и той.

Поуката от тази история, е че когато човек постигне съвършенство във нещо той го постига във всичко. 
Защото коренът на съвършенството, красотата както го наричам аз е един и същи. Основната карта, която поддържа къщичката от карти да не се разпадне. И която може да построи много къщички...