Пътеводител за България

През 1933 г. във вестник "Щурец" излиза статията "Пътеводител за България – пътища и безпътие". За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев (псевдоним Фра Дяволо) убит 18.11.1944г. от комунистите
Според книгата "Горещо червено" от Ивайла Александрова (награда на СБЖ за постижения в журналистиката), която се позовава на интервюта със съпругата на Алексиев и на документални изследвания, убиецът на Райко Алексиев е Георги Боков, по-късно главен редактор на "Работническо Дело" и баща на Ирина Бокова, по ирония на съдбата предложена за генерална директорка на ЮНЕСКО. През март 1945 е осъден посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда от т.нар. "Народен съд" по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити.
Думи на Райко Алексиев: "Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва."



"За България може да се каже, че е свободна страна.
Или по-правилно казано – България е странна свобода.
По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери.
Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри.
Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е 'Съединението прави силата', поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е 'Боже пази България' .
В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."

Коментари

Популярни публикации