Корабът

Мда, корабът уви е продънен отвсякъде. Платната не стигат да запушат пробойните.
Само ударите на вълните го държат изправен все още и поредното скъсано въже да не потъне съвсем.
Компасът отдавна е превърнат в кафеварка. Тихото и спокойно пристанище се отдалечава все по-бързо от хоризонта.
Единствено тънката червена нишка между деня и нощта помага да не се изгуби.
Сред толкова много вода, вятър, облаци и пак вода. И някоя милосърдна вълна да го върне ако я загуби.
Или пък последната преди да се разпадне.
В окото на бурята. Където отново ще бъде красив кораб ...